diesto (Данаил Антонов)
978 523
Aug 7, 2019, 6:10 PM

Когато чудесата не заспиват... 

  Poetry » Love, Landscape
1544 11 17

Онази нощ бе тъмновиолетова. 

Гореща, сякаш слънцето не си отива. 

И чудех се, коя ли е планетата, 

в която Ти навярно се намираш... 

Все още леко парят керемидите. 

"Щурците" ми напяват Лунна вечер. 

Танцуващи светулки мамят прилепи, 

а девет котешки живота - вечност... 

И там до почернелия комин, 

се чудя как живял съм зад прозореца, 

и как безброят, прелестни звезди, 

събрали са в мечтите ми, съкровище... 

Тогава беше нощ на предсказания. 

Погалих тишината, сякаш теб. 

Молитвите ми - влюбено мълчание, 

са стигнали до твоето сърце... 

Под покривите нейде из града, 

се върнах тъй спокоен, че те има, 

но всеки ден, ще чакам до нощта. 

Тогава чудесата не заспиват... 

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

The work is a contestant:

"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!" »

7 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??