Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите.
"Щурците" ми напяват Лунна вечер.
Танцуващи светулки мамят прилепи,
а девет котешки живота - вечност...
И там до почернелия комин,
се чудя как живял съм зад прозореца,
и как безброят, прелестни звезди,
събрали са в мечтите ми, съкровище... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up