Когато чудесата не заспиват...
Онази нощ бе тъмновиолетова.
Гореща, сякаш слънцето не си отива.
И чудех се, коя ли е планетата,
в която Ти навярно се намираш...
Все още леко парят керемидите.
"Щурците" ми напяват Лунна вечер.
Танцуващи светулки мамят прилепи,
а девет котешки живота - вечност...
И там до почернелия комин,
се чудя как живял съм зад прозореца,
и как безброят, прелестни звезди,
събрали са в мечтите ми, съкровище...
Тогава беше нощ на предсказания.
Погалих тишината, сякаш теб.
Молитвите ми - влюбено мълчание,
са стигнали до твоето сърце...
Под покривите нейде из града,
се върнах тъй спокоен, че те има,
но всеки ден, ще чакам до нощта.
Тогава чудесата не заспиват...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
