26 dic 2010, 17:17

Когато цигуларят заплаче

  Poesía
907 0 7

Цигулка с изпънати струни

и допир по-нежен от песен,

липсват в душата му думи,

в очите му - тъжна е есен.

И свири ли, свири във мрака,

сред жълти самотни листа.

Студената есен разплака,

разплака и в мен младостта.

Ах, колко е страшно, когато

душите, не очите ни, плачат!

 

                 * * *

 

Цигулката свири и ето -

песен се носи във здрача...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...!!!
  • Все едно наистина чувах как цигуларят свири...!!!Така обичам звукът на цигилката!!!
  • ...но друга, със мирис на лято,
    която ме спира да плача.

    И времето в мене прескача:
    когато настъпи пак есен
    ще пея, макар и във здрача
    рефрена на твоята песен.
    :*
  • Харесах!
    Щастлива Нова година!
  • Поздрави!Когато цигулката и поезията плаче,Човеците също трябвя да поплачат.Много усет за поезия.Хубави празници.Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...