26 dic 2010, 17:17

Когато цигуларят заплаче

  Poesía
900 0 7

Цигулка с изпънати струни

и допир по-нежен от песен,

липсват в душата му думи,

в очите му - тъжна е есен.

И свири ли, свири във мрака,

сред жълти самотни листа.

Студената есен разплака,

разплака и в мен младостта.

Ах, колко е страшно, когато

душите, не очите ни, плачат!

 

                 * * *

 

Цигулката свири и ето -

песен се носи във здрача...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...!!!
  • Все едно наистина чувах как цигуларят свири...!!!Така обичам звукът на цигилката!!!
  • ...но друга, със мирис на лято,
    която ме спира да плача.

    И времето в мене прескача:
    когато настъпи пак есен
    ще пея, макар и във здрача
    рефрена на твоята песен.
    :*
  • Харесах!
    Щастлива Нова година!
  • Поздрави!Когато цигулката и поезията плаче,Човеците също трябвя да поплачат.Много усет за поезия.Хубави празници.Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...