Когато цигуларят заплаче
Цигулка с изпънати струни
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака,
сред жълти самотни листа.
Студената есен разплака,
разплака и в мен младостта.
Ах, колко е страшно, когато
душите, не очите ни, плачат!
* * *
Цигулката свири и ето -
песен се носи във здрача...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Някоя Todos los derechos reservados
