26 дек. 2010 г., 17:17
Цигулка с изпънати струни
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака,
сред жълти самотни листа.
Студената есен разплака,
разплака и в мен младостта.
Ах, колко е страшно, когато
душите, не очите ни, плачат!
* * *
Цигулката свири и ето - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация