Когато цигуларят заплаче
Цигулка с изпънати струни
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака,
сред жълти самотни листа.
Студената есен разплака,
разплака и в мен младостта.
Ах, колко е страшно, когато
душите, не очите ни, плачат!
* * *
Цигулката свири и ето -
песен се носи във здрача...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
