Zlatka` (Някоя)
114 159
26.12.2010 г., 17:17 ч.

Когато цигуларят заплаче 

  Поезия
697 0 7

Цигулка с изпънати струни

и допир по-нежен от песен,

липсват в душата му думи,

в очите му - тъжна е есен.

И свири ли, свири във мрака,

сред жълти самотни листа.

Студената есен разплака,

разплака и в мен младостта.

Ах, колко е страшно, когато

душите, не очите ни, плачат!

 

                 * * *

 

Цигулката свири и ето -

песен се носи във здрача...

 

 

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...!!!
  • Все едно наистина чувах как цигуларят свири...!!!Така обичам звукът на цигилката!!!
  • ...но друга, със мирис на лято,
    която ме спира да плача.

    И времето в мене прескача:
    когато настъпи пак есен
    ще пея, макар и във здрача
    рефрена на твоята песен.
    :*
  • Харесах!
    Щастлива Нова година!
  • Поздрави!Когато цигулката и поезията плаче,Човеците също трябвя да поплачат.Много усет за поезия.Хубави празници.Wali/Виолета Томова/
  • Красиво!
  • Цигулката може да разплаче само този ,който има душа!
Предложения
: ??:??