Цигулка с изпънати струни
и допир по-нежен от песен,
липсват в душата му думи,
в очите му - тъжна е есен.
И свири ли, свири във мрака,
сред жълти самотни листа.
Студената есен разплака,
разплака и в мен младостта.
Ах, колко е страшно, когато
душите, не очите ни, плачат!
* * *
Цигулката свири и ето -
песен се носи във здрача...
© Някоя All rights reserved.
:* 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
