Когато денят зафлиртува по женски
и скришом надигне полата си,
не гледай мръснишки. По детски
изсмуквай с поглед бедрата му.
Танцувай сред тези златни тромбони.
Разтапяй с език всички щитове.
Захапвайки устните с вкус на бонбони,
кажи му наужким ‘обичам те’...
Не би се разсърдил. И би му харесало
да галиш хапливо гръбнака му.
Денят е различен и толкова весел,
когато пропаднеш в краката му.
Аз бих му се смяла, но пляскам обсебено
на тази убийствена сцена.
Когато денят си е мъж, но е женствен...
не ти ли напомня за мене?!
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados