Когато единствена другарка ти е самотата,
когато тръгнал си е летния ти ден,
когато на вратата няма кой с усмивка да те чака,
не се страхувай, а ела при мен.
И за мен нощта бе празна стая,
в която връщаха ме безпощадно часовете.
Твоята тъга, уви, прилича на оная,
която моето сърце остави на парчета...
© Елица Todos los derechos reservados