May 8, 2010, 7:36 PM

Когато единствена другарка ти е самотата...

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Когато единствена другарка ти е самотата,
когато тръгнал си е летния ти ден,
когато на вратата няма кой с усмивка да те чака,
не се страхувай, а ела при мен.

И за мен нощта бе празна стая,
в която връщаха ме безпощадно часовете.
Твоята тъга, уви, прилича на оная,
която моето сърце остави на парчета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...