Когато есента е много късна
Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна
и вятърът е глух, небръснат, стар,
снежинка – грам от унция ще пръсне
небето в теб, последната ми жар.
Вълнá от флейта камъче откъртва,
претърсва времето заслушан кос.
Небето ще полегне като мъртво,
а аз в сърцето ти – като отко́с.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
