ИнаКалина
499 11968
Oct 3, 2021, 9:18 PM  

Когато есента е много късна 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
573 13 20

Ти – брод в трънливата пътека,

а аз приспивам бурята на гръд.

Една снежинка, пареща и лека,

пробужда се за времето отвъд.

 

... Когато есента е много късна

и вятърът е глух, небръснат, стар,

снежинка – грам от унция ще пръсне

небето в теб, последната ми жар.

 

Вълнá от флейта камъче откъртва,

претърсва времето заслушан кос.

Небето ще полегне като мъртво,

а аз в сърцето ти – като отко́с.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Ще се срещнем най-подир
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poetry » Love
Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.
Ръцете ми увиснат ли безкрили ...
  306  5  12 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??