3.10.2021 г., 21:18 ч.  

Когато есента е много късна 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
572 13 20

Ти – брод в трънливата пътека,

а аз приспивам бурята на гръд.

Една снежинка, пареща и лека,

пробужда се за времето отвъд.

 

... Когато есента е много късна

и вятърът е глух, небръснат, стар,

снежинка – грам от унция ще пръсне

небето в теб, последната ми жар.

 

Вълнá от флейта камъче откъртва,

претърсва времето заслушан кос.

Небето ще полегне като мъртво,

а аз в сърцето ти – като отко́с.

© Всички права запазени

Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.
Ръцете ми увиснат ли безкрили ...
  304  12 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??