Когато есента е много късна
Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна
и вятърът е глух, небръснат, стар,
снежинка – грам от унция ще пръсне
небето в теб, последната ми жар.
Вълнá от флейта камъче откъртва,
претърсва времето заслушан кос.
Небето ще полегне като мъртво,
а аз в сърцето ти – като отко́с.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
