Когато Господ си поиска прошка,
Вселената се готви да възкръсне.
Страхът измъква се като стоножка,
безизходност предсмъртна да разпръсне.
Когато Господ пада на колене,
безверникът се учи да обича
и нищото изпълва се с трептене,
сълзата в бели думи се облича.
Когато Господ тихичко се моли
и чудото е някак невъзможно,
взривяват се световните неволи,
а у дома е топло и набожно.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
Това ми хареса най-много!!!
Поздрави!!!