blueberry (Димитрия Чакова)
103 324
Jul 21, 2009, 3:24 PM

Когато Господ... 

  Poetry » Other
731 0 4

Когато Господ си поиска прошка,

Вселената се готви да възкръсне.

Страхът измъква се като стоножка,

безизходност предсмъртна да разпръсне.

 

Когато Господ пада на колене,

безверникът се учи да обича

и нищото изпълва се с трептене,

сълзата в бели думи се облича.

 

Когато Господ тихичко се моли

и чудото е някак невъзможно,

взривяват се световните неволи,

а у дома е топло и набожно.

 

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Страхът измъква се като стоножка,"
    Това ми хареса най-много!!!
    Поздрави!!!
  • Привет Дима! Радвам се, че публикуваш тук. Този стих е изящен като форма и увлича като ритъм. Но внушенията му са далеч-далеч от мен. Как Бог си иска прошка, след като Той е безгрешен? Как страхът е в състояние да разпръсва безизходността? Дълбоко в себе си разбирам смисъла на този стих, но не мога да го приема... Поздрави от мен и продължавай да публикуваш, защото ти си дикосната от Бога поетеса. Никога няма да забравя вълнението, което твоите стихове предизвикаха у приятелите ти на премиерата на твоята книга в София. Бог да те пази!
  • Съжалявам, не го разбрах.
  • Благодаря, Георги!
Random works
: ??:??