21 июл. 2009 г., 15:24

Когато Господ...

1K 0 4

Когато Господ си поиска прошка,

Вселената се готви да възкръсне.

Страхът измъква се като стоножка,

безизходност предсмъртна да разпръсне.

 

Когато Господ пада на колене,

безверникът се учи да обича

и нищото изпълва се с трептене,

сълзата в бели думи се облича.

 

Когато Господ тихичко се моли

и чудото е някак невъзможно,

взривяват се световните неволи,

а у дома е топло и набожно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Страхът измъква се като стоножка,"
    Това ми хареса най-много!!!
    Поздрави!!!
  • Привет Дима! Радвам се, че публикуваш тук. Този стих е изящен като форма и увлича като ритъм. Но внушенията му са далеч-далеч от мен. Как Бог си иска прошка, след като Той е безгрешен? Как страхът е в състояние да разпръсва безизходността? Дълбоко в себе си разбирам смисъла на този стих, но не мога да го приема... Поздрави от мен и продължавай да публикуваш, защото ти си дикосната от Бога поетеса. Никога няма да забравя вълнението, което твоите стихове предизвикаха у приятелите ти на премиерата на твоята книга в София. Бог да те пази!
  • Съжалявам, не го разбрах.
  • Благодаря, Георги!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...