26 jun 2004, 12:42

Когато истините...

  Poesía
2K 0 2
Когато истините ни напускат,
си стягат тайничко багажа.
(Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола,
отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба,
дузина спомени в торбичка за из път
и мъничката радост - от кръв и плът,
забравена на пода между две трохи от хляба ти,
замесен със монетени пари.
Прибират от хладилника буркана със въздишки
и тихичко пристъпват в коридора като мишки.
Старата врата проскърцва-времето е спряло.
На стълбището чакат ги лъжи-
суетно вкопчили ръце във огледало,
наконтени пристъпват прага ти.
Отново времето лети.
Заспал си на дивана след късни новини,
така и не разбра за страшната замяна.
Когато истините ни напускат, отдавна знаят,
че подготвили сме им измяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е хубаво и казано по интересен начин.
  • хитро...и много красивичко интересна идея и мисъл!браво

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...