26.06.2004 г., 12:42

Когато истините...

2K 0 2
Когато истините ни напускат,
си стягат тайничко багажа.
(Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола,
отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба,
дузина спомени в торбичка за из път
и мъничката радост - от кръв и плът,
забравена на пода между две трохи от хляба ти,
замесен със монетени пари.
Прибират от хладилника буркана със въздишки
и тихичко пристъпват в коридора като мишки.
Старата врата проскърцва-времето е спряло.
На стълбището чакат ги лъжи-
суетно вкопчили ръце във огледало,
наконтени пристъпват прага ти.
Отново времето лети.
Заспал си на дивана след късни новини,
така и не разбра за страшната замяна.
Когато истините ни напускат, отдавна знаят,
че подготвили сме им измяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ареола Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е хубаво и казано по интересен начин.
  • хитро...и много красивичко интересна идея и мисъл!браво

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...