Jun 26, 2004, 12:42 PM

Когато истините...

  Poetry
2K 0 2
Когато истините ни напускат,
си стягат тайничко багажа.
(Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола,
отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба,
дузина спомени в торбичка за из път
и мъничката радост - от кръв и плът,
забравена на пода между две трохи от хляба ти,
замесен със монетени пари.
Прибират от хладилника буркана със въздишки
и тихичко пристъпват в коридора като мишки.
Старата врата проскърцва-времето е спряло.
На стълбището чакат ги лъжи-
суетно вкопчили ръце във огледало,
наконтени пристъпват прага ти.
Отново времето лети.
Заспал си на дивана след късни новини,
така и не разбра за страшната замяна.
Когато истините ни напускат, отдавна знаят,
че подготвили сме им измяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ареола All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина е хубаво и казано по интересен начин.
  • хитро...и много красивичко интересна идея и мисъл!браво

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...