Стряха и подкова

Помниш ли мечтите ни или избледняха

някъде из диплите в душата.

За бяла къщичка с лози край стряхата,

с подковата висяща над вратата.

Помниш ли сигнала ни "Любовта е синя",

към теб направих с него първи стъпки.

Сега когато има по лицата ни патина,

той е спомен мил, и е още тръпка.

Сбъднахме мечти, но повече изтляха,

под слоя прах на рутината.

Изгревът посрещаме под своя стряха,

благодарни на "арбитъра" - съдбата.

Животът е хазарт, казино и рулетка,

печелим днес, в края губим наведнъж.

Пилеем време в спорове и сметки -

не плявата, зърното - обичта задръж.