2 дек. 2016 г., 00:22  

Стряха и подкова

1.1K 0 0

Помниш ли мечтите ни или избледняха

някъде из диплите в душата.

За бяла къщичка с лози край стряхата,

с подковата висяща над вратата.

 

Помниш ли сигнала ни "Любовта е синя",

към теб направих с него първи стъпки.

Сега когато има по лицата ни патина,

той е спомен мил, и е още тръпка.

 

Сбъднахме мечти, но повече изтляха,

под слоя прах на рутината.

Изгревът посрещаме под своя стряха,

благодарни на "арбитъра" - съдбата.

 

Животът е хазарт, казино и рулетка,

печелим днес, в края губим наведнъж.

Пилеем време в спорове и сметки -

не плявата, зърното - обичта задръж.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....