Dec 2, 2016, 12:22 AM  

Стряха и подкова

1.1K 0 0

Помниш ли мечтите ни или избледняха

някъде из диплите в душата.

За бяла къщичка с лози край стряхата,

с подковата висяща над вратата.

 

Помниш ли сигнала ни "Любовта е синя",

към теб направих с него първи стъпки.

Сега когато има по лицата ни патина,

той е спомен мил, и е още тръпка.

 

Сбъднахме мечти, но повече изтляха,

под слоя прах на рутината.

Изгревът посрещаме под своя стряха,

благодарни на "арбитъра" - съдбата.

 

Животът е хазарт, казино и рулетка,

печелим днес, в края губим наведнъж.

Пилеем време в спорове и сметки -

не плявата, зърното - обичта задръж.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...