28 jun 2009, 21:55

Когато лятото догаря...

  Poesía » Otra
823 0 4

Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.

Настъпва скучна еуфория
от падането на листа.
Изпадаме във таз летаргия
на лятна огнена тъга.

Изгаря хоризонтът даже,
убит от скука, самота
и няма на кого да каже,
че студена е нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами...благодаря
  • По принцип е хубаво.
    Но в бъдещите си работи не е зле да се опитваш да се освободиш от някои щампи, наследени от класиката в училище. Неизбежно е.
    /лятна огнена тъга и пр./
    Поздрави.
  • Не съм сигурна какво по - точно значат думите ти (лошо ли е или не) но ти благодаря!
  • Ей Ники, имаш сериозен потенциал.
    Но всичко с времето си.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...