28 jun 2009, 21:55

Когато лятото догаря...

  Poesía » Otra
820 0 4

Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.

Настъпва скучна еуфория
от падането на листа.
Изпадаме във таз летаргия
на лятна огнена тъга.

Изгаря хоризонтът даже,
убит от скука, самота
и няма на кого да каже,
че студена е нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами...благодаря
  • По принцип е хубаво.
    Но в бъдещите си работи не е зле да се опитваш да се освободиш от някои щампи, наследени от класиката в училище. Неизбежно е.
    /лятна огнена тъга и пр./
    Поздрави.
  • Не съм сигурна какво по - точно значат думите ти (лошо ли е или не) но ти благодаря!
  • Ей Ники, имаш сериозен потенциал.
    Но всичко с времето си.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...