Jun 28, 2009, 9:55 PM

Когато лятото догаря...

  Poetry » Other
821 0 4

Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.

Настъпва скучна еуфория
от падането на листа.
Изпадаме във таз летаргия
на лятна огнена тъга.

Изгаря хоризонтът даже,
убит от скука, самота
и няма на кого да каже,
че студена е нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами...благодаря
  • По принцип е хубаво.
    Но в бъдещите си работи не е зле да се опитваш да се освободиш от някои щампи, наследени от класиката в училище. Неизбежно е.
    /лятна огнена тъга и пр./
    Поздрави.
  • Не съм сигурна какво по - точно значат думите ти (лошо ли е или не) но ти благодаря!
  • Ей Ники, имаш сериозен потенциал.
    Но всичко с времето си.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...