Jun 28, 2009, 9:55 PM

Когато лятото догаря...

  Poetry » Other
824 0 4

Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.

Настъпва скучна еуфория
от падането на листа.
Изпадаме във таз летаргия
на лятна огнена тъга.

Изгаря хоризонтът даже,
убит от скука, самота
и няма на кого да каже,
че студена е нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами...благодаря
  • По принцип е хубаво.
    Но в бъдещите си работи не е зле да се опитваш да се освободиш от някои щампи, наследени от класиката в училище. Неизбежно е.
    /лятна огнена тъга и пр./
    Поздрави.
  • Не съм сигурна какво по - точно значат думите ти (лошо ли е или не) но ти благодаря!
  • Ей Ники, имаш сериозен потенциал.
    Но всичко с времето си.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...