Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.
Настъпва скучна еуфория
от падането на листа.
Изпадаме във таз летаргия
на лятна огнена тъга.
Изгаря хоризонтът даже,
убит от скука, самота
и няма на кого да каже,
че студена е нощта.
© Николета Попова Всички права запазени