28 июн. 2009 г., 21:55

Когато лятото догаря...

822 0 4

Когато лятото догаря
и идва стара есента,
природата се изморява
от птиците, от песента.

Настъпва скучна еуфория
от падането на листа.
Изпадаме във таз летаргия
на лятна огнена тъга.

Изгаря хоризонтът даже,
убит от скука, самота
и няма на кого да каже,
че студена е нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами...благодаря
  • По принцип е хубаво.
    Но в бъдещите си работи не е зле да се опитваш да се освободиш от някои щампи, наследени от класиката в училище. Неизбежно е.
    /лятна огнена тъга и пр./
    Поздрави.
  • Не съм сигурна какво по - точно значат думите ти (лошо ли е или не) но ти благодаря!
  • Ей Ники, имаш сериозен потенциал.
    Но всичко с времето си.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...