пебълс (Ивелина Цветкова) пебълс (Ивелина Цветкова)
120
14 mar 2008, 10:35

Когато любовта си отива

961 0 6

Когато любовта си отива

и надеждата в тебе умре,

болка пареща само прелива,

спрял живота, безмълвно преде.

 

Блясък липсва в очи натъжени,

нямаш сили дори да извикаш:

- Сбогом, моя любов с мечти разпилени!

Липсват думи дори да попиташ:

 

- Защо? Защо ли в света ми бленуван

погубвам аз всичко, с което останах?

Дори да попитам, ехото чувам,

всички дни с болка пълзяща  белязах.

 

Когато любовта си отива

всичко стене  безизразно с мъка,

твоя свят се погубва, умира,

само спомен се нейде промъква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0