Когато любовта си отива
Когато любовта си отива
и надеждата в тебе умре,
болка пареща само прелива,
спрял живота, безмълвно преде.
Блясък липсва в очи натъжени,
нямаш сили дори да извикаш:
- Сбогом, моя любов с мечти разпилени!
Липсват думи дори да попиташ:
- Защо? Защо ли в света ми бленуван
погубвам аз всичко, с което останах?
Дори да попитам, ехото чувам,
всички дни с болка пълзяща белязах.
Когато любовта си отива
всичко стене безизразно с мъка,
твоя свят се погубва, умира,
само спомен се нейде промъква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
