Когато ме потърсиш

Poesía » Otra

788 0 5

Ще позвъниш, но няма да съм вкъщи...
Напразно търсиш - никъде не съм...
Във стиховете тихо ще се връщам
и ще целувам нежно твоя сън.

Аз там съм честен, по-висок, неземен.
Във тях душата ми ще можеш да послушаш.
Не ме търси!... и не мисли за мене...
Във Вечността... излязох... да попуша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

bojilova1 (Петя Божилова)

История с неочакван край
Така ми хареса!!! Добре, че не съм пушач, че веднага щях да изляза да пуша, а във вечния Мадрид в момента вали.
Шегата настрана, много ми хареса!

2010-03-25T19:47:00+02:00
Laska (Ласка Александрова)

красива тъга...

2010-03-25T19:15:13+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Тъжно, но прекрасно!Поздрав!

2010-03-25T18:38:07+02:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

във вечноста излязох да попуша -много оригинално ок

2010-03-25T18:26:28+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Тъжно наситен стих!!!
Тъжен, но прекрасен!!!

2010-03-25T17:57:15+02:00