Когато ме потърсиш

Ще позвъниш, но няма да съм вкъщи...
Напразно търсиш - никъде не съм...
Във стиховете тихо ще се връщам
и ще целувам нежно твоя сън.

Аз там съм честен, по-висок, неземен.
Във тях душата ми ще можеш да послушаш.
Не ме търси!... и не мисли за мене...
Във Вечността... излязох... да попуша...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojilova1 (Петя Божилова)

2010-03-25T19:47:00+02:00

История с неочакван край
Така ми хареса!!! Добре, че не съм пушач, че веднага щях да изляза да пуша, а във вечния Мадрид в момента вали.
Шегата настрана, много ми хареса!
Laska (Ласка Александрова)

2010-03-25T19:15:13+02:00

красива тъга...
ВаняИ (Ваня Иванова)

2010-03-25T18:38:07+02:00

Тъжно, но прекрасно!Поздрав!
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

2010-03-25T18:26:28+02:00

във вечноста излязох да попуша -много оригинално ок
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-25T17:57:15+02:00

Тъжно наситен стих!!!
Тъжен, но прекрасен!!!