Когато ми поддаде дюшемето...
Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота,
с дъски от дюшемето изковах
си собствен кръст, а своята Голгота,
език застъпил, покорих без страх.
И с мелници воювах, даже с лами,
доказвах до припадък, че съм чист.
Едно разбрах, че угодия няма,
нарочен ли си – ти си антихрист.
Сега стотинки сбирам, за пирони
и все едно ми е кой кум – кой сват,
а който параноята го гони,
той нека си постави ламинат.
И краставици криви не изправям,
и само мъчи ме въпрос един:
Редовно щом дъските приковавам,
дали ще се превърна в кучи син?
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
😃😃😃
-
не беше ли "когато ми подаде дюшемето.." и реших, че работиш на ишлеме
и така не е лошо -
Това го написах буквално за минути, за едно Щурче, а какво стана? Радвате ме. П.П. Сенсей жив си, защото си потребен.
-
Наде, това е само лично усещане, не ме вземай за ориентир 😜❤
-
Супер е!
-
Когато ми поддаде дюшемето -
тресат се летвите на покрива,
дъските хлопат в ритъм див,
а аз се чудя - що съм жив?
Великолепно! /За твоето!/ -
Усмихнахте ме! П.П. Вале, хич не ме бива със заглавията.
-
Друго си е в обкован ковчег!
Да ме вземат дяволите с него:
хонорар ще им харижа с чек
неосребрен-за кеф на мойто его!🤣 -
Страхотия...!
-
Харесва ми, но мисля, че заглавието го убива...
-
🙂🙂 Наде, предизвика опашка за пирони!
-
ha-ha "Редовно щом дъските приковавам,", а то скърца, значи или пироните са тъпи или дюшемето е балатум
-
Еха! 😂
-
😀😀
-
Не пола, Димо, от дървени станахме железни философи - с винкело.
-
Те ти философско, брато - бий си главата и дай некой лев, за пирони.
-
Мноо яко, брат! Кефиш! 😀🙃
(Значи пороят те е пречистил, като изключим "мъката" ти по финалния въпрос) -
Ей сега просто ще падна, ще ритна два пъти и ще умра...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
