Когато ми поддаде дюшемето...
Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота,
с дъски от дюшемето изковах
си собствен кръст, а своята Голгота,
език застъпил, покорих без страх.
И с мелници воювах, даже с лами,
доказвах до припадък, че съм чист.
Едно разбрах, че угодия няма,
нарочен ли си – ти си антихрист.
Сега стотинки сбирам, за пирони
и все едно ми е кой кум – кой сват,
а който параноята го гони,
той нека си постави ламинат.
И краставици криви не изправям,
и само мъчи ме въпрос един:
Редовно щом дъските приковавам,
дали ще се превърна в кучи син?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
П.П. Сенсей жив си, защото си потребен.
