Когато Музата ти проговори 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

• mislitel (Георги Каменов)

  2021-01-07T16:33:28+02:00
  Довереница, остави ме без думи с този стихокоментар... Наистина!...
  Пепи, ми кой как са у(в)реди 😋
  Валентине, явно се грижи за да си въф форма 😋
  Благодаря ви, приятели!
• palenka (П Антонова)

  2021-01-07T15:50:17+02:00
  Едни лунатици, други факсове получават, а трети - късметлиите: хем на музи талантливи, хем и красиви, случили!
• Довереница (Дочка Василева)

  2021-01-07T15:29:35+02:00
  Вълкът под овча кожа се познава,
  а расовия кон под скъсан чул.
  Поетът с думи замък построява
  със зид дебел и със високи кули...
  
  Там тя капризничи и въси тънки вежди.
  Мълчи,мълчи, възвишено скучае...
  Когато се усмихне във поета
  нахлуват рими като водопади.
  
  Ръцете му от щастие треперят
  Намръщи ли се тя - помръква замъка.
  А той не може дума да намери,
  с която да разсъблече мълчанието...
• mislitel (Георги Каменов)

  2021-01-07T12:29:30+02:00
  И Музите са жени, не можеш ги разбра, Валентине 😊
  Радвам се, Геновева 😊
  Благодаря и на двамата.
• Hathor (Геновева Симеонова)

  2021-01-07T11:05:47+02:00
  И на мен много ми хареса!
• mislitel (Георги Каменов)

  2021-01-07T09:50:01+02:00
  Благодаря, Влади.