mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K

7 ene 2021, 9:10

Когато Музата ти проговори

Poesía » Otra

656 0 6

Аз съм твоята Муза,

но защо не ме виждаш?

Та нима не разбираш,

че така ме обиждаш?

Моят говор е тих,

често той е нечут.

Аз говоря във стих,

аз съм страст и барут...

Чуй ме, моля, сега,

и разбии тишината!

Аз съм твоя, ела,

виж във мен красотата.

04.12.2015.

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mislitel (Георги Каменов)

Довереница, остави ме без думи с този стихокоментар... Наистина!...
Пепи, ми кой как са у(в)реди 😋
Валентине, явно се грижи за да си въф форма 😋
Благодаря ви, приятели!

2021-01-07T16:33:28+02:00
palenka (П Антонова)

Едни лунатици, други факсове получават, а трети - късметлиите: хем на музи талантливи, хем и красиви, случили!

2021-01-07T15:50:17+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Вълкът под овча кожа се познава,
а расовия кон под скъсан чул.
Поетът с думи замък построява
със зид дебел и със високи кули...

Там тя капризничи и въси тънки вежди.
Мълчи,мълчи, възвишено скучае...
Когато се усмихне във поета
нахлуват рими като водопади.

Ръцете му от щастие треперят
Намръщи ли се тя - помръква замъка.
А той не може дума да намери,
с която да разсъблече мълчанието...

2021-01-07T15:29:35+02:00
mislitel (Георги Каменов)

И Музите са жени, не можеш ги разбра, Валентине 😊
Радвам се, Геновева 😊
Благодаря и на двамата.

2021-01-07T12:29:30+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

И на мен много ми хареса!

2021-01-07T11:05:47+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0