Когато Музата ти проговори

Поэзия » Другая

655 0 6

Аз съм твоята Муза,

но защо не ме виждаш?

Та нима не разбираш,

че така ме обиждаш?

Моят говор е тих,

често той е нечут.

Аз говоря във стих,

аз съм страст и барут...

Чуй ме, моля, сега,

и разбии тишината!

Аз съм твоя, ела,

виж във мен красотата.

04.12.2015.

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mislitel (Георги Каменов)

Довереница, остави ме без думи с този стихокоментар... Наистина!...
Пепи, ми кой как са у(в)реди 😋
Валентине, явно се грижи за да си въф форма 😋
Благодаря ви, приятели!

2021-01-07T16:33:28+02:00
palenka (П Антонова)

Едни лунатици, други факсове получават, а трети - късметлиите: хем на музи талантливи, хем и красиви, случили!

2021-01-07T15:50:17+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Вълкът под овча кожа се познава,
а расовия кон под скъсан чул.
Поетът с думи замък построява
със зид дебел и със високи кули...

Там тя капризничи и въси тънки вежди.
Мълчи,мълчи, възвишено скучае...
Когато се усмихне във поета
нахлуват рими като водопади.

Ръцете му от щастие треперят
Намръщи ли се тя - помръква замъка.
А той не може дума да намери,
с която да разсъблече мълчанието...

2021-01-07T15:29:35+02:00
mislitel (Георги Каменов)

И Музите са жени, не можеш ги разбра, Валентине 😊
Радвам се, Геновева 😊
Благодаря и на двамата.

2021-01-07T12:29:30+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

И на мен много ми хареса!

2021-01-07T11:05:47+02:00