Jan 7, 2021, 9:10 AM

Когато Музата ти проговори 

  Poetry » Other
490 0 7

Аз съм твоята Муза,

но защо не ме виждаш?

Та нима не разбираш,

че така ме обиждаш?

 

Моят говор е тих,

често той е нечут.

Аз говоря във стих,

аз съм страст и барут...

 

Чуй ме, моля, сега,

и разбии тишината!

Аз съм твоя, ела,

виж във мен красотата.

 

04.12.2015.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Довереница, остави ме без думи с този стихокоментар... Наистина!...
    Пепи, ми кой как са у(в)реди 😋
    Валентине, явно се грижи за да си въф форма 😋
    Благодаря ви, приятели!
  • Едни лунатици, други факсове получават, а трети - късметлиите: хем на музи талантливи, хем и красиви, случили!
  • Вълкът под овча кожа се познава,
    а расовия кон под скъсан чул.
    Поетът с думи замък построява
    със зид дебел и със високи кули...

    Там тя капризничи и въси тънки вежди.
    Мълчи,мълчи, възвишено скучае...
    Когато се усмихне във поета
    нахлуват рими като водопади.

    Ръцете му от щастие треперят
    Намръщи ли се тя - помръква замъка.
    А той не може дума да намери,
    с която да разсъблече мълчанието...
  • И Музите са жени, не можеш ги разбра, Валентине 😊
    Радвам се, Геновева 😊
    Благодаря и на двамата.
  • И на мен много ми хареса!
  • Благодаря, Влади.
  • Много ми хареса! Поздравления!
Random works
: ??:??