7.01.2021 г., 9:10

Когато Музата ти проговори

652 0 6

Аз съм твоята Муза,

но защо не ме виждаш?

Та нима не разбираш,

че така ме обиждаш?

 

Моят говор е тих,

често той е нечут.

Аз говоря във стих,

аз съм страст и барут...

 

Чуй ме, моля, сега,

и разбии тишината!

Аз съм твоя, ела,

виж във мен красотата.

 

04.12.2015.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Довереница, остави ме без думи с този стихокоментар... Наистина!...
    Пепи, ми кой как са у(в)реди 😋
    Валентине, явно се грижи за да си въф форма 😋
    Благодаря ви, приятели!
  • Едни лунатици, други факсове получават, а трети - късметлиите: хем на музи талантливи, хем и красиви, случили!
  • Вълкът под овча кожа се познава,
    а расовия кон под скъсан чул.
    Поетът с думи замък построява
    със зид дебел и със високи кули...

    Там тя капризничи и въси тънки вежди.
    Мълчи,мълчи, възвишено скучае...
    Когато се усмихне във поета
    нахлуват рими като водопади.

    Ръцете му от щастие треперят
    Намръщи ли се тя - помръква замъка.
    А той не може дума да намери,
    с която да разсъблече мълчанието...
  • И Музите са жени, не можеш ги разбра, Валентине 😊
    Радвам се, Геновева 😊
    Благодаря и на двамата.
  • И на мен много ми хареса!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...