13 abr 2010, 21:47

Когато мъдростта нахлуе

  Poesía
539 0 0

И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.

Не ще си позволя докосване, ни стон.

Любопитството стоваря тежест върху мен,

но в мен не ще намери покрив и подслон.


Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен.

А очите ти перде са за душата черно.

И скрива то от моя поглед твоя ден,

и някак просто не повдига се телесно.

 

Ето - мъдростта вече е във мен.

И мойте мисли на мига се преродиха.

Веднага хаосът напусна ме сломен,

защото мислите със ред го замъглиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...