Когато мъдростта нахлуе

И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.

Не ще си позволя докосване, ни стон.

Любопитството стоваря тежест върху мен,

но в мен не ще намери покрив и подслон.

Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен.

А очите ти перде са за душата черно.

И скрива то от моя поглед твоя ден,

и някак просто не повдига се телесно.

Ето - мъдростта вече е във мен.

И мойте мисли на мига се преродиха.

Веднага хаосът напусна ме сломен,

защото мислите със ред го замъглиха.