Когато мъдростта нахлуе
И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен.
А очите ти перде са за душата черно.
И скрива то от моя поглед твоя ден,
и някак просто не повдига се телесно.
Ето - мъдростта вече е във мен.
И мойте мисли на мига се преродиха.
Веднага хаосът напусна ме сломен,
защото мислите със ред го замъглиха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
