Когато мъдростта нахлуе
И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен.
А очите ти перде са за душата черно.
И скрива то от моя поглед твоя ден,
и някак просто не повдига се телесно.
Ето - мъдростта вече е във мен.
И мойте мисли на мига се преродиха.
Веднага хаосът напусна ме сломен,
защото мислите със ред го замъглиха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
