22 ene 2007, 17:34

Когато мълчаливо ти се пъчиш

  Poesía
777 0 5


 

Когато мълчаливо

ти се пъчиш,
а туй го правиш

многократно,
в опит жалък

да ме мъчиш,
приятеля убиваш

безвъзвратно.
Но аз отхвърлям

тоз позор,
в ролята ти

на мъчител,
защото с ясния си

взор,
съм станал

твой лечител.
Обвивам в чувства

черните талази,
които в душата ти

танцуват
и тъй усилието ми

почва да те пази,
но думите

не те лекуват
и протестираш,

че съм бил жесток,
разбирайки,

че съм ти бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...