Когато мълчаливо
ти се пъчиш,
а туй го правиш
многократно,
в опит жалък
да ме мъчиш,
приятеля убиваш
безвъзвратно.
Но аз отхвърлям
тоз позор,
в ролята ти
на мъчител,
защото с ясния си
взор,
съм станал
твой лечител.
Обвивам в чувства
черните талази,
които в душата ти
танцуват
и тъй усилието ми
почва да те пази,
но думите
не те лекуват
и протестираш,
че съм бил жесток,
разбирайки,
че съм ти бог.
© Валери Рибаров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
няма да спечели 