22 янв. 2007 г., 17:34

Когато мълчаливо ти се пъчиш

775 0 5


 

Когато мълчаливо

ти се пъчиш,
а туй го правиш

многократно,
в опит жалък

да ме мъчиш,
приятеля убиваш

безвъзвратно.
Но аз отхвърлям

тоз позор,
в ролята ти

на мъчител,
защото с ясния си

взор,
съм станал

твой лечител.
Обвивам в чувства

черните талази,
които в душата ти

танцуват
и тъй усилието ми

почва да те пази,
но думите

не те лекуват
и протестираш,

че съм бил жесток,
разбирайки,

че съм ти бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...