22 янв. 2007 г., 17:34

Когато мълчаливо ти се пъчиш

778 0 5


 

Когато мълчаливо

ти се пъчиш,
а туй го правиш

многократно,
в опит жалък

да ме мъчиш,
приятеля убиваш

безвъзвратно.
Но аз отхвърлям

тоз позор,
в ролята ти

на мъчител,
защото с ясния си

взор,
съм станал

твой лечител.
Обвивам в чувства

черните талази,
които в душата ти

танцуват
и тъй усилието ми

почва да те пази,
но думите

не те лекуват
и протестираш,

че съм бил жесток,
разбирайки,

че съм ти бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...