Когато обичам
Ще те любя с дъждовните пръски!
Ще те любя със биле - омая.
С всяка роза за теб ще възкръсвам!
Със снежинки за теб ще мечтая!
Ще те стопля със бъдник в оджака!
Ще ме пиеш от старото вино.
С дъх на дюля в одая ще те чакам.
Ще ме виждаш в аязмено-синьото.
Аз съм твоите чужди стобори.
Аз съм твойта надежда нечакана.
Аз съм тихото нощно говорене.
Аз съм твоето моминско плакане.
Аз не мога да бъда себичен,
даже в стих, щом пред Бог ми се вричаш!
Мила моя, когато обичам,
пиша тъй, че до гроб да ме сричаш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
