Когато обичам
Ще те любя с дъждовните пръски!
Ще те любя със биле - омая.
С всяка роза за теб ще възкръсвам!
Със снежинки за теб ще мечтая!
Ще те стопля със бъдник в оджака!
Ще ме пиеш от старото вино.
С дъх на дюля в одая ще те чакам.
Ще ме виждаш в аязмено-синьото.
Аз съм твоите чужди стобори.
Аз съм твойта надежда нечакана.
Аз съм тихото нощно говорене.
Аз съм твоето моминско плакане.
Аз не мога да бъда себичен,
даже в стих, щом пред Бог ми се вричаш!
Мила моя, когато обичам,
пиша тъй, че до гроб да ме сричаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
