Aug 23, 2011, 6:16 PM

Когато обичам

  Poetry » Love
812 0 5

Ще те любя с дъждовните пръски!
Ще те любя със биле - омая.
С всяка роза за теб ще възкръсвам!
Със снежинки за теб ще мечтая!

Ще те стопля със бъдник в оджака!
Ще ме пиеш от старото вино.
С дъх на дюля в одая ще те чакам.
Ще ме виждаш в аязмено-синьото.

Аз съм твоите чужди стобори.
Аз съм твойта надежда нечакана.
Аз съм тихото нощно говорене.
Аз съм твоето моминско плакане.

Аз не мога да бъда себичен,
даже в стих, щом пред Бог ми се вричаш!
Мила моя, когато обичам,
пиша тъй, че до гроб да ме сричаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...