19 mar 2009, 3:03

Когато осъзная, че те няма

  Poesía » Otra
2.4K 0 11

Когато осъзная, че те няма,

очите ми се пълнят със сълзи.

А любовта към тебе е голяма...

И всеки ден все повече боли...

 

 

 

 

Когато осъзная, че отлитна

в безкрая някъде душата ти,

сърцето ми от болка се раздира...

И всеки ден все повече кърви...

 

 

 

 

Когато се почувствам пак самотна

и вперя поглед в звездното небе,

усещам, че баща ми се усмихва

и милва ме със двете си ръце.

 

-----

На 19.03.2009 г. се навършват 5 години, откакто баща ми го няма. Поклон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С теб съм в мъката и дано отнема поне малко от нея...Поклон!
  • Тъжо е...

    Поклон!
  • Поклон Ани!
    Моя баща почина на 59 години.Но ще ни останат хубавите спомени от детските ни години прекарани с тях.Вечна им памет и дано ни гледат от там и да ни се радват!
  • поклон, Ани....!
  • Бихме спрели болката, ако знаехме как, Ани.
    Хубав стих се е родил от нея! Поклон.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...