Mar 19, 2009, 3:03 AM

Когато осъзная, че те няма

  Poetry » Other
2.4K 0 11

Когато осъзная, че те няма,

очите ми се пълнят със сълзи.

А любовта към тебе е голяма...

И всеки ден все повече боли...

 

 

 

 

Когато осъзная, че отлитна

в безкрая някъде душата ти,

сърцето ми от болка се раздира...

И всеки ден все повече кърви...

 

 

 

 

Когато се почувствам пак самотна

и вперя поглед в звездното небе,

усещам, че баща ми се усмихва

и милва ме със двете си ръце.

 

-----

На 19.03.2009 г. се навършват 5 години, откакто баща ми го няма. Поклон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С теб съм в мъката и дано отнема поне малко от нея...Поклон!
  • Тъжо е...

    Поклон!
  • Поклон Ани!
    Моя баща почина на 59 години.Но ще ни останат хубавите спомени от детските ни години прекарани с тях.Вечна им памет и дано ни гледат от там и да ни се радват!
  • поклон, Ани....!
  • Бихме спрели болката, ако знаехме как, Ани.
    Хубав стих се е родил от нея! Поклон.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...