Когато осъзная, че те няма

Поэзия » Другая

2.5K 0 11

Когато осъзная, че те няма,

очите ми се пълнят със сълзи.

А любовта към тебе е голяма...

И всеки ден все повече боли...

Когато осъзная, че отлитна

в безкрая някъде душата ти,

сърцето ми от болка се раздира...

И всеки ден все повече кърви...

Когато се почувствам пак самотна

и вперя поглед в звездното небе,

усещам, че баща ми се усмихва

и милва ме със двете си ръце.

-----

На 19.03.2009 г. се навършват 5 години, откакто баща ми го няма. Поклон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

С теб съм в мъката и дано отнема поне малко от нея...Поклон!

2009-05-01T22:52:43+03:00
ниана (Нина Сименова)

Тъжо е...

Поклон!

2009-03-27T14:43:51+02:00
smile1 (Валка)

Поклон Ани!
Моя баща почина на 59 години.Но ще ни останат хубавите спомени от детските ни години прекарани с тях.Вечна им памет и дано ни гледат от там и да ни се радват!

2009-03-27T11:26:34+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

поклон, Ани....!

2009-03-21T08:30:34+02:00
Сентполия (Любослава)

Бихме спрели болката, ако знаехме как, Ани.
Хубав стих се е родил от нея! Поклон.

2009-03-19T16:58:13+02:00