Когато осъзная, че те няма,
очите ми се пълнят със сълзи.
А любовта към тебе е голяма...
И всеки ден все повече боли...
Когато осъзная, че отлитна
в безкрая някъде душата ти,
сърцето ми от болка се раздира...
И всеки ден все повече кърви...
Когато се почувствам пак самотна
и вперя поглед в звездното небе,
усещам, че баща ми се усмихва
и милва ме със двете си ръце.
-----
На 19.03.2009 г. се навършват 5 години, откакто баща ми го няма. Поклон!
© Анна Дюлгерова Все права защищены