Аз съм част от живота ти,
дори и да не ти се иска,
когато в небето валят светкавици,
аз ще идвам в съня ти
по-истинска и от деня,
полегнал на изморените клепачи,
оставил нежна паяжинка,
разрошил своенравната коса,
загрубил ръцете, които ме прегръщаха...
И пак аз ще те събудя,
милувка, която не се вижда, а усеща...
Слънцето ще надникне през завесата
и един спомен ще погали утрото.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados