16.04.2010 г., 22:33

Когато от небето валят светкавици

735 0 12


Аз съм част от живота ти,

дори и да не ти се иска,

когато в небето валят светкавици,

аз ще идвам в съня ти

по-истинска и от деня,

полегнал на изморените клепачи,

оставил нежна паяжинка,

разрошил своенравната коса,

загрубил ръцете, които ме прегръщаха...

И пак аз ще те събудя,

милувка, която не се вижда, а усеща...

Слънцето ще надникне през завесата

и един спомен ще погали утрото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...