Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
20 jun 2008, 12:13

Когато порасна 

  Poesía » Otra
1226 0 37
Ти знаеш, че често обичам да бягам.
От теб и от другите. В моята крепост.
Забравям къде е чертата на прага.
Забравям за всичката скътана смелост.


Понякога хвърлям смеха си. По детски.
Когато нахапе до болка устата ми.
И дълго се сърдя. На теб не ти пречи.
Сглобяваш го фино сред сълзи нечакани.


Но пак ще избягам. Ела, изпрати ме.
Да знаеш къде ще те чакам след време.
Когато съм силна. Навярно простил ми,
без укор и страх ще ме вземеш със тебе.


Разбра ли къде ще е нашата среща?
Нали ти показах... На ъгъла, в дясно.
Поглеждай нататък. Прави го по-често.
Ще дойдеш ли там... когато порасна?

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??